Тогава, сънувах страшен сън. Насън видях как един нискочел, гръмогласен и простоват субект попадна на върха на еволюционната стълбица, назоваван почтително „кучкар”, „звероукротител”, дресьор”. Направо тръпки да те побият! Какво може да бъде казано за общност, в която един жалък примитив като Борисов може да бъде виждан на върха на пирамидата? Какви следва да бъдат тия под него?! Дори първичният органичен бульон, от който, според материалистите, е произлязъл животът, би следвало да се възприема за нещо по-висше от ония, за които връх, венец и господар е Пожарникарят!

Та в моя кошмар видях Борисов с ловджийски рог в ръка, начело на свирепа кучешка глутница. Те преследваха всичко, което можеше да лази, хвърчи, пълзи или тича пред тях, разкъсваха го и се избиваха един-друг за кокала.

Там беше яростният, хищен и доста побъркан доберман, Цветан Цветанов. За доберманите се говорят злокобни неща. Създателите им са сътворили развитие, при което черепът се оказва тесен за без друго не обилния мозък и, накрая, някои костни пластинки притискат мозъчната тъкан, животното полудява и разкъсва господаря си.

Също рамо до рамо с великия ловец, препускаше кучето-убиец, Ротвайлерът Дянков, който, потресен от собствените си физически и психически деформации, често освирепяваше дотам, че, с пяна на уста, се нахвърляше дори върху престарелите мравчици-пенсионери. Фокстериерът Плевнелиев ровеше с лапи земята за да надуши следи и тържествено откриваше нови ловни пътеки и ловни полета.

Имаше и една доста поостаряла и малко грозновата хрътка, която скимтеше, лаеше, тичаше в кръг и отчаяно се опитваше да зарови лайната, произведени духовно и словесно от висшия й господар. Хрътката Цецка Цачева.

Описвам само малка част от глутницата на първия кучкар в нашата държава. Пропуснах затлъстялата, добродушна и пасивна сантбернарка, Искра Федосиева, безличните, вечно лаещи срещу дивеча и послушни гончета, депутатите от ГЕРБ. Но, при такава обилна кучешка популация, не може да се сетиш за всички.

След тази свирепа господарска глутница търчаха със скимтене и комична имитация на свиреп лай опозиционните псета: Тук беше пекинезът Сержо Станишев, със сплескана муцуна и сексуална ориентация, но с неуморна свирепа простотия, пинчерът Сидеров, който, по духовна сила и красота, се родееше с плъховете и, подобно на тях, беше близал ръката на кучкаря, а сега вече бе готов да я захапе. Човек можеше да види и дакелът Доган, който изглеждаше кротък, победен и опитомен, но, при първа възможност, би се впил в гърлото на кучкаря. Нека не забравяме и за кокершпаньола Янев, който изглеждаше благ и безобиден и също толкова тъп и, когато се опиташе да залае, само разсмиваше глутницата. Най-отзад, на опашката подтичваше кралският пудел Симеон. Той не можеше да гони, не умееше да хапе, нито дори да лае, но пък си имаше синя аристократична кръв. На лице бяха и двете немски овчарки, Мартин и Иван, които се опитваха да минат за свирепи, но езиците им сами се вадеха в готовност за близане, появеше ли се шанс да се доберат до някой недооглозган кокал.

А какво да кажем за фона, за масовката или миманса, т.е., за кученцата, които само стоят и наблюдават парада на фаворитите?! Тук бяха болонките журналисти от политическия слугинаж, които са най-многобройната пасмина от кучешката популация. Рамо до рамо с тях се кипреха декоративните пудели-манекенки, поп фолк певачки или „миски”, чиято заветна мечта бе да оближат…на някой от великата глутница или даже на самия кучкар (само да им дадат някоя предизборна халтура).

А къде бяхме ние, скъпи мои приятели? Намериха ли местенце в моя сън и обикновените, неопощените, ненахранени и необезпаразитени нищожества, наричани в България електорат?

Е, тъй като нито глутницата, нито свитата й е хукнала нанякъде да бяга, на въженцата остава да увиснем ние. Защото ние сме помиярите! За какво ни ползва Великият кучешки господар?

Той не разчита да му помагаме в лова, защото тайно съчувстваме на дивеча и у нас дивото зове.

Не ни подхвърля кокали, тъй като се досеща, че бихме ги изгризали, но, след това, едва ли бихме облизали ръката му.

Не ни свири със сладкогласия си ловджийски рог, тъй като не си мисли, че ще завием от солидарност или приветствено ще заскимтим. Не, ние ще заръмжим дълбоко и яростно и ще видим дали е защитено гърлото на кучкаря.

Ето защо, ние ядем помия, слагат ни електорални номера на ушите, затварят ни в кучкарници, говорят ни, че месото съществува само в легендите, зародили се в дебрите на леса. Ние сме пълни със СРС – бръмбари, вместо бълхи, опашките ни са подвити и пълни с тръни и репеи, а, когато намерят удобен повод, с радост ни натикват в кучкарници и дерат кожите ни за палта. После ни убиват с тухли или камъни по главите и твърдят, че са ни евтанизирали.

Когато дойде денят на изборите, слагат в рядката ни помия по някой кокал, твърдят, че ни помагали да се европеизираме, да се бойковизираме и отчитат луди пари за програмите, с които ни просвещавали. Помиярска съдба!

Но, ако бях на мястото на нискочелия нагъл и примитивен кучкар, бих треперил не от глутницата, не от нейната опозиция, не от декоративните зрители, а само от помиярите. Защото ние няма какво да губим и добре помним красотата на това да бъдем свободни вълци. Защото у нас свободата, достойнството и поривът на дивото все още зоват!

И нека кучкарят си припомни за един много мъдър древноелински мит, за Актеон, ловецът, когото разкъсали собствените му хрътки!

Паула Лайт – 25.06.2011г.

http://www.facebook.com/PaulaVerityLight

http://bg.netlog.com/paula_light

Съгласно статистиката, тя е сред десетте най-богати българи, а личният й капитал възлиза на над триста милиона лева.

Неотдавна, на едно интервю, дамата заяви, че е привърженик на езотеричния, духовен подход към парите, усетени през призмата на личното израстване, защото не можем да използваме за лично израстване нещо, което не сме придобили със собствени усилия и не се отнасяме към него с грижа и любов.

Ако не беше толкова смешно, щеше да е наистина печално, защото в отношението на Бориславова към парите и натрупването им, към бизнеспартньорите и интересите на другите хора има толкова грижа и любов, колкото в чувствата на една хиена към плячката й. Забележете, хиена, а не лъвица или бенгалска тигрица. Защото Цветелина не трупа собствени пари и не заграбва собствена плячка, а грабва по някой кървав къс месо от муцуните на истинските хищници, около които се върти пълзешком. Но, като всяка хиена, е готова да разкъса някой, който е по-слаб от нея.

Каква е действителната природа на финансовата дейност на тази „бизнесдама”, почетен консул на Република Исландия и човек, когото спрягат като координатор и балансьор на едрия капитал? Ами, драги приятели, подобно на цяла плеяда женици, майки, съпруги, тъщи или любовници на властимащите, тя си е просто една перачка на пари. Такава, каквато е тъщата на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов, майката на Вальо Топлото и т.н. и т.н. Само че Цветелина пере гащите на премиера на нещастната ни държава и на кръговете около него. Затова мръсната пяна е повече, но възнаграждението, също.

Сигурно някои от вас си казват, че с радост биха запретнали ръкави и биха се кандидатирали за перачи при такова възнаграждение. Хубаво, но, за да стане една жена перачка на пари са нужни определени качества. Те не са нито морални, нито интелектуални. Необходимо е най-вече да има подходящия класово-партиен произход и да е вкусвала от месото на социалистическата трапеза във времена, когато ние познавахме само вкуса на кокалите. Бориславова отговаря на това изискване. Тя е дъщеря на Борислав Карагьозов, служител на ПГУ на Държавна сигурност, който развива своята дейност под маската на техническо лице в редица посолства на НРБ, в САЩ, Индонезия, Румъния, Испания.

До осемнадесетгодишната си възраст „малката перачка” рядко е стъпвала на нашата „земя като една човешка длан”. Тя придружава татенцето в различни дипломатически представителства, завършва руска гимназия в Букурещ и пак там започва да учи философия. Чудела съм се с какво философията привлича хора от една категория. Духовният събрат на дамата, Ахмед Доган също завършва тази специалност. Както и да е, поради отзоваване на баща й, Цветелина се завръща в България и завършва испанска и английска филология в Софийски университет и Международни икономически отношения в УНСС. Ползва се от всички привилегии на кръговете, близки до Държавна сигурност. Още като студентка работи в Международния отдел на университета. Когато завършва работи известно време в българското търговско дружество „Инко”, на което се носи славата на един от механизмите, с които червените източват пари. После е назначена да отговаря за Балканите в европейската фирма СПЕА, която се занимава с производство на тестово оборудване за електроника. Работи известно време и в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи”(”ГАБС”). Изобщо, кариера на средно интелигентно и послушно социалистическо момиче, пръкнало се от подходящия класово-прогресивен корен. Ползва се от обичайните привилегии и върши обичайните малки подлости, които добрите червени девойки считат за свой партиен дълг. Сключва подходящ брак със Стефан Абаджиев, син на Иван Абаджиев кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП и посланик на НРБ в Румъния. Произвежда подходящия брой деца (две), движи се в подходящата за подобните й социална среда. Но през 1989 задухва вятърът на промяната…

Според медийния фолклор, подобно на Жулиета, Цветелина среща своя Ромео, Бойко Борисов, в един автосервиз. Срещата е случайна и, както си ремонтират возилата, между тях спонтанно като тротил или динамит избухва дива, безумна любов. Жената изоставя семейство и деца и предано следва любимия си. Звучи много красиво, но абсурдно и невероятно. Как пък се случва тази романтична среща да съвпадне с промените, които изискват определени икономически мерки от Държавна сигурност, по-глобални и мащабни от смешните куфарни пари? И, дори да приемем, в името на безпристрастността, че тия двамата са събрани не от икономически задачи, а просто от стреличките на Амур, последвалите събития опровергават това.

Двамата влюбени не се гушкат далеч от света, а усърдно се занимават с финансово-материалните му аспекти. Вместо цветя и шампанско в леглото, хобито им е трескава регистрация на фирми. Вместо на еротичен куитос и духовно единение, те се отдават на търговско съдружие.

Същата година, (какво удивително съвпадение!), Цветелина напуска работата си и се захваща със собствен бизнес. В ранната й биография на перачка можем да я свържем със следните фирми:

„Ипон-2”-ООД, където е съсобственик с Бойко Борисов с дял 50% от капитала; „Прахайм”-ООД – Червен бряг, регистрирана през 1996 г., където е в съдружие с Бойко Борисов и с „Прайм инвестмънт тръст”, един от основните акционери и учредители на ТС Банк; „Цебра”-ООД, регистрирана през 1994 г., където е съдружник с Бойко Борисов и Живко Делчев (последният контролира ТС банк, банката на мутрите, където се перат натрупаните от рекет и престъпна дейност пари и се участва в приватизацията, тъй като никой не обследва произхода на кредити. Тази банка е рефинансирана от ДСК на гърба на клетите дребни спестители); „Сириус-2”-ООД, регистрирана през 1992 г. в съсобственост 50% на 50% с Бойко Борисов. До 1997 г. в съдружие с днешния премиер Бориславова е и в „Химтекс” – АД, заедно с Мирослав Дерменджиев. След това, на мястото на Бойко Борисов в съвета на директорите влиза Веселинка Карагьозова, майката на нашата героиня. Междувременно, с неизчерпаема енергия Цветелина става председател и на две фондации и регистрира офшорката „Трол” със седалище в Лихтенщайн, чийто търговски представител е в България. Адресът на представителството е същия като на „Ипон”.

Да ви кажа честно, направо ми се къса сърцето! Горките влюбени! При такъв усърден и свръх натоварен делови живот едва ли им е останало много време за любов. Но стига циркове! Нека напуснем за малко света на романтичните балади. Ще ви споделя какво, според мен, е събрало двете гургулици, какво движи партньорството им и ги кара да делят една съдба.

Мисля, че всичко опира до това как да се приватизира производствената и банкова дейност, да се изперат криминалните червени пари и да си вземат дължимото копоите на ДС. Необходимо е да се регистрират фирми на „наши хора”, подпомагани от босове на престъпния свят, през които да премине „голямото източване”. Офшорката сочи, че се касае и за пари, скатани зад граница. Повтарям, това е само хипотеза, но не виждам друг разумен начин, по който да се обяснят събитията. Пътищата на нашите герои се кръстосват с пътеките на тъмни субекти като Румен Николов – Пашата, Алексей Петров и други съмнителни особи, но, какво да се прави, класово-партиен дълг!

В еволюцията на нашата перачка, обаче, към 2 000 година настъпва революционен скок. От съмнителна бизнесдама тя се издига до солидна банкерка. Как става това?

Покрай СИК, „златната двойка” е доста гъста със Славчо Христов, който, от своя страна, е в центъра на известния кръг „Олимп”, свързан с хора от правителството на Иван Костов. През 2 000 г., чрез офшорни дружества, Славчо притежава над 40 % от капитала на „БРИБанк” и е председател на надзорния й съвет. През същата година, тази банка приватизира фалиралата Стопанска банка и двете се обединяват под името СИБанк. Тъй като Христов има контакти с правителството на Костов, през банката започват да минават почти всички държавни плащания: НОИ, БТК, НЕК, МВР, митници. След скандала с приватизацията на „Нефтохим”, банката започва да обслужва и парите на „Лукойл”. Малко след това охранителната фирма „Ипон”, която и дотогава охранява обекти на Славчо Христов, сключва договори за охрана на „Лукойл”, „Мобилтел” и други фирми, близки до властта.

През 2001 г., следвайки декрети  накъде ще задуха вятърът, още преди изборите Бойко Борисов става охрана на Симеон Сакскобурготски, а преданата му „любима” започва да придружава царица Маргарита на различни светски събития. По това време Бориславова е член на Управителния съвет на „Бентонит” – Кърджали и „ОЦК” – Кърджали, които са акционери на СИБанк. След идването на Симеон на власт, на това основание, тя е издигната за директор на Надзорния съвет на банката. Така тя поема управлението на мястото, в което много от акционерите са офшорни фирми и е спрягано като една от най-големите перачници на пари в България. Целта на нашата перачка е да се отърве от съмнителните капитали, да легализира банката, да предаде на фасадата й порядъчен облик. Затова, тя започва процес на отърваване от офшорките, вдига няколко пъти капитала, продава дялове, строи хотели, финансира Водноелектрически централи.

През 2003 г. офшорните фирми излизат окончателно. Бориславова започва да придобива дялове на свое име. Лично аз считам, че тия дялове не са нейни, а на Борисов, но това е само мое предположение. През въпросната година пожарникарят става главен секретар на МВР, погва съответните престъпни групировки, някога негови съратници и полага грижи голяма част от бизнеса на кръг „Олимп” да премине в нежните ръчички на неговата Цветелина. Очевидно, с оглед сомалийското отношение към правилата, законите и реда в България, по традиция този бизнес си върви с ония, които са на власт. Следваща задача на перачката е да сложи ръка върху колкото се може повече късове от българския туризъм. Така банката става основен кредитор на „Пампорово” – АД. През 2004 г. СИБанк финансира строителство в курорта на лифтове, писти, хотели. През същата година „Мултигруп” преотстъпва бившата резиденция на Тодор Живков в Приморско, „Перла” на банката. През 2006 г. Бориславова пряко или косвено вече притежава 46,78 % от банковия капитал.

Тъй като задачата за изпиране на мръсните пари вече е изпълнена, а пожарникарят е кмет на столицата, 70 % от банката са продадени на белгийската КВС, а нашата героиня запазва на свое име само 22,3 % от капитала, но не се отказва от позицията на шеф на Надзорния съвет.

За международните изяви на перачката също има какво да се каже. Сделката с исландския милиардер доказва, че акулите се надушват през седем морета и океани.

Все пак, какво в СИБанк прави най-скандално впечатление?

Обичайното е политиците, сами или чрез подставени лица, да се тъпчат с благинки до пръсване, докато са на власт, но в опозиция, макар и с болка в душите и глухо ръмжене да отстъпват кокала на новите управляващи муцуни. Тази банка, обаче, никой не я закача. Тя цъфти и процъфтява при Костов, при Симеон Сакскобургготски, при Станишев и тройната коалиция, а сега и при герберите. Тук са всички държавни плащания и клетите граждани се товарят с непосилни комисионни. При нито едно правителство не можа да се намери контролен орган, който да реагира на факта, че една съмнителна частна банка се е превърнала в трезор на държавата, както казва Велизар Енчев. Нещо повече, с използване на вътрешна информация банката смуче кръв по-ненаситно и от пиявица. Една година преди остатъчната приватизация на БТК тя започва трескаво изкупуване на компенсаторки, които, поради факта, че никъде не се котират, струват по 0,50 ст. парчето.

След това правителството на Сакскобургготски обявява, че 30 % от БТК ще се купуват с компенсаторни бонове и само за една нощ тези акции скачат повече от двойно. Изглежда, СИБанк, за разлика от простосмъртните бизнесмени, е имала вътрешна информация. Откъде иначе да знае за това решение предварително? По това време пожарникарят е главен секретар на МВР. Ясно… Само че тия никому ненужни хартии, неподходящи и за тоалетна хартия са давани като компенсация за репресирани и ограбени българи, чиито имоти, придобити с усилия и труд, са национализирани след славния септември. Ограбвайки ги по този начин нашите герои се тъпчат с нечия кръв, сълзи и загуби. Да им е сладко!

При конкурса на Държавна агенция Пътна инфраструктура за заплащане на винетките се случва тъй, че точно СИБанк прави най-изгодната оферта. Пак намирисва на получена под масата информация. И как да мислим това за щастлива случайност, когато министър Росен Плевнелиев е протеже на Бориславова, както и министъра на икономиката Трайко Трайков? Нима е случайност, че СИБанк, въпреки смяната на собствениците си, все още се нарича шеговито между хората „Цветелинбанк”?

Иначе перачката продължава да вилнее и да граби, разбира се, не само за своя сметка най-апетитните остатъци от вече оглозганата ни до дъно държавица. Сега се цели в зимните курорти. Организирала е „Асоциация за устойчиво развитие на планините” и строи хотел съвместно с дясната ръка на Доган, на когото се водят като собственост Боянските сараи. Не е ли тъжно, че всички зулуми на онова нищожество ще се разминат, в крайна сметка с едно съборено барбекю?

Интересен факт, който буди още размисли е и организацията Глобална България, чийто координатор е перачката. Там влизат особи като Валентин Златев („Лукойл”), Сашо Дечев („Овъргаз”), Светослав Божилов и Левон Хампарцунян (банкери), както и социолози, журналисти  („Дневник”, „Капитал”, „24 часа”). Очевидно, нашата мафия е еволюирала и, за разлика от самотните акули преди е започнала да се движи и храни на пасажи. Горко на нас, дребните рибки.

Питам се, все пак, щастлива ли е най-богатата дама в България? Носи ли й хармония и радост натрупаното имане? Приятно ли й е да бъде параван за имуществото на Борисов и подобните му?

Наричат я Жената Вамп, но не са прави. Подобен прякор е подходящ за жени, които коват сами съдбата си, а не за перачки и слугини на червената мафия. Хиените не са лъвове. И, все пак, искрено казано, я съжалявам, колкото и смешно да ви звучи това. През 1997 г. мутри, опоненти на Борисов в бизнеса, взривяват джипа й и претърпява множество страдания. Щерките й не се развиват в естествена среда и приятелят на едната вече е впрегнат да пере. Фирмата му е спечелила конкурс за работа по метрото по време на кметуването на пожарникаря. После сигурно е ужасно да нямаш насита и да не можеш да се спреш.

Веднъж, просто от любопитство изписах в търсачката „Цветелина Бориславова и благотворителност”. Не излезе нито един материал. Нито един! Очевидно, щедростта не е сред добродетелите на перачката.

Та каква е тая любов към спечелените с труд пари? Това духовно отношение към плячката? Такова отношение може да има човек, който с усилия и с пот на чело е умножил спечеленото от дядо си и баща си, без да граби чуждото. Или изобретатели и творци, гладували преди да получат признание като Форд, Бил Гейтс, Джоан Роулинг. В насладата от честно спечелените пари няма нищо лошо, нито срамно. Но, подчертавам, ЧЕСТНО.

Не знам как се чувства тази жена, когато отвори компютъра си и прочете някои коментари за себе си. Лично аз не одобрявам прекалената злоба и омраза на тия коментарии, но разбирам какво ги е породило. Гладни очи лошо гледат.

Бих посъветвала Цветелина Бориславова да прочете „Легенда за Рен Богатия” от моите „Легенди от Сините планини” или, ако това е под достойнството й, тия пасажи от Светото Евангелие, които са свързани с богатия, камилата и игленото ухо. Тогава добре да се замисли щастлива ли е с мръсните си пари, щастливи ли са децата й, чието детство е ограбила, разделяйки ги след развода и, може би, да промени нещо в живота си, защото няма кой знае каква гордост в това да бъдеш перачка на мръсни червени пари.

Паула Лайт  – 20.03.2011 г.

http://bg.netlog.com/paula_light

http://www.facebook.com/PaulaVerityLight

ИЗЛЕЗЕ ПОРЕДНАТА МИ КНИГА „ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ” на Изд. „ДИЛОК”(във всички книжарници в страната)

http://dilok.net/article108.html

АНОТАЦИЯ

За да заблещука в душите ни перла, нужна е песъчинката на болката и страданието. За да се трансформира кипящата горчива смола в кехлибар, трябва да се премине през най-тежкото изпитание, наречено време.

Тези осем приказки от света на Сините планини ни даряват пътека към безкрайността. Пътека, по която разбирането ни за живота и смъртта, за любовта, за истинската мъдрост, за творчеството и милосърдието ще се извисят до ново, различно ниво.

Светът, в който ни въвежда авторката, е приказен и фантастичен. Но приказките, понякога, са по-истински от горчивата реалност.

Попитайте сърцата си и си спомнете за розата на Малкия принц, за крачката на Алиса през огледалото или за палавата усмивка на Питър Пан. Тогава затворете очи и смело поемете към Сините планини.

На добър път!

Предполагам, като ученици също сте чели за подвизите на интересните мъжаги-злодеи с мечове и револвери, които, в безлунни нощи, са акостирали на пусти брегове и, под самия душещ нос на ченгетата, са стоварвали сандъци с ямайски ром, хавански пури и други благинки. Имало само една малка, досадна подробност. При цялото си усърдие и заетост, тия смели мъже някак забравяли да се отчетат на държавата.

Книги като „Странноприемница Ямайка” на Дафне дьо Морие са придали на контрабандната игра блясъка на тайнственост, романтика и героизъм.

В ония славни времена, преди два-три века, въпросът се решавал с храбри хайки в мрака, с престрелки и някоя и друга бесилка за назидание.

Тук и сега, в първата половина на двадесет и първия век, в обновена България, поела по пътя на своето европейско развитие, играта продължава, но с доста променени правила.

В епохата на прехода, котката на българската държавност много измършавяла. Ребрата й се брояли, преплитала кълки и, както става с всяко изтощено животно, чиновниците-бълхи изпивали сетните капки на разредената й кръв.

На бълхите хич и не им пукало за котката. Малките им, гладки и затлъстели мозъци дори не си давали сметка, че, ако тя гушне букета, те също ще загинат от глад! Не, нито една бълха не си мислела как плячката да остане в устата на котката, неин приемник. Било ги яд, обаче, че всичките благинки са за мишките, а те, великите народни трибуни, могъщите управници, нямат никакъв дял в купона.

Така, българските политически бълхи били окончателно шута на държавната котка и сами мутирали в лакоми, охранени котараци.

После, управляващата котка привикала мишките, една по една, и ги „открехнала” за новите правила на играта контрабанда:

- Виж к’во, брато – казала им. – Дай да не се дърляме за глупости, а да си поделим плячката. Майната й на държавата! Нема да плащаш разните му мита и акцизи, ама ша кихнеш и за нас от печалбата. Ша стане добра далавера.

По-умните мишки решили, че новите правила ще намалят търговския риск и били лапи с котката. Сделката била скрепена.

Бедата, обаче, била в туй, че, на няколко години, управляващите котараци в парламентарната ни демократична република се сменяли. Те си знаели, че, не след дълго, плячката ще попадат в други муцуни и това ги правело още по-кръвожадни и по-лакоми.

Най-лесно било за червения котарак. Той си имал контрабандни канали, тайни сметки и престъпни аверчета още от епохата на развития социализъм. С посредничеството на братските комунистически партии, отдавна бил организирал вида на стоката, вноса, пая си. Даже си бил отгледал своя собствена порода мишоци, по-точно, свирепи пристанищни плъхове, еволюирали от някогашни барети, охранители в УБО, шпиони или спортисти. Тандемът работел в пълна хармония.

Не така просто било дереджето на синия котарак. Той все още си бил млад, до вчера, малко котенце, родило се на площадите в зората на демокрацията. Нямал си котешки роднини зад граница, нямал опит и стаж в лова на мишки и, понякога, контрабандистите направо се бъзикали с него.

Но младокът набързо отърсил козина и схванал правилата на играта: вместо в хазната, плячката отивала в партийната каса, откъдето се разпределяла по-лесно, или във фондации с благопристойни имена и дваж по-благопристойни цели.

След няколко откъснати или смазани опашки, изгризани уши и заложени капани с отрова, мишките най-после схванали намека, че с новия шеф шега не бива и се вградили в схемата. За това се погрижил един особено гаден, духовно скопен котешки екземпляр с прякор „Сивия кардинал”.

Оригинално решение намерил жълтият котарак, който си мислел, че още носи корона и се изживявал като лъв и цар на всички животни в гората.

Той черпел опита си в престъпните далавери от Лондонския финансов клуб, в който ултра червени пролетарски котараци и ултра жълти монархисти отдавна лочели от една и съща купичка.

Така, жълтият замяукал, че ще покани на държавната трапеза мъдри кучета, които да сложат край на контрабандата. Така, на българския финансов небосклон се появили хрътките от, служители на короната, чиято задача била да изпират отмъкнатата плячка, отчитана като техни хонорари и да я връщат в муцуните на жълтите котки, узаконена. Квотата на мишките малко намаляла, но, все още, имали достатъчно интерес да си сътрудничат с котешкото племе.

Но дошло времето на трите котки. Тогава зейнали три лакоми муцуни: на червения,  жълтия и на лукавия чер котарак, който бил най-охранен от тримата, но вечно хленчел за права и свободи на черните котки.

Та, появил се голям зор при решаването на въпроса как ще се дели плячката. Спасението дошло от друг, четвърти котарак, който се пишел пъстър, въпреки че червените му петна били най-много. Тримата напълнили купичката му с гъста сметана и той приел да посредничи как да си поделят плячката по Контролно пропусквателните пунктове и видовете стоки. Вярно, неведнъж партньорите се зъбели и хвърчели фъндъци козина в три цвята, но някак се оправяли. Всеки от тях си имал собствена кохорта от обслужващи ги мишки-контрабандисти.

Но, за кой ли път в злощастната ни родина завял вятърът на промяната!

Появил се нов, хищен, самоуверен котарак, мускулест и едър, със снежнобяла козина на когото дали името Пожарникаря.

- Ох, сладкият ни пухчо! – въздишали булките и мечтаели да отглеждат новия котарак върху меки родопски китеници и да го гушкат в собствените си легла.

- Какъв юнак, какъв хубавец! – дърпали мъжете оределите си мустаци и философствали над чаша ракия. – Той ще изгони ония свирепи и алчни котараци, ще натика плъховете в мишата дупка, дето им е мястото, ще напълни хазната и коремите ни!

Никой не искал да види лукавия жълт блясък в зениците на животното. Не! Хората гледали на него като на бяла лястовичка на надеждата. Те знаели за това, че гаси пожари, но не знаели, че може и да ги разпалва. Знаели, че е ужас за плъхове и мишки, но не знаели, че често се пазари край мишите дупки за сирене. Знаели, че ненавижда алчните котараци в познатите им цветове, но не знаели, че просто иска да грабне плячката им и то не за да я сложи в хазната, а в своята собствена муцуна.

Когато седнал на владетелския трон, белият котарак си имал пая от тринадесет фирми, някои прекратени, а други, действащи, както и банка на името на своята писана, през която минавали всичките по-солидни финансови операции на държавния бюджет. Нямал си, обаче, дял от плячката, носена отвъд границата ни от плъхове и мишки, а това много го тормозело. Наред с всичко друго, трябвало да пази и имиджа си на борец срещу престъпността и за народно благоденствие.

Така, белият котарак, който с гордост носел името си Пожарникаря набързо овладял всичките трикове на илюзионизма.

Под блясъка на телевизионни камери, той вкарал в миша дупка няколко измършавели, тъпи мишки, които просто не умеели да преговарят адекватно с котешкото племе, а хората засияли от радост, че новакът ще сложи край на кражбите, анархията и разсипията.

После албиносът тихо като мишка, лукаво като хиена и ловко като маймуна започнал да гради своята собствена котешка империя.

Няма да се спирам на сортовете плячка като дрога, месо или горива. Не знам дали котаракът е успял да сложи лапа и върху тези блага.

Ще се спра само на въпроса за цигарите.

Когато албиносът се възкачи на трона на държавното управление, търговията с цигари беше доста стабилна и спокойна. Цените не се бяха менили скоро и голяма част от дължимите акцизи действително постъпваха в държавната хазна. А българинът просто не може без тютюна. Може да се лиши от брачен партньор, от имоти, от хляба дори, стига да има възможност, след всяка загуба, нервно да си запали цигара.

Лукавият албинос видял огромния потенциал в тази наша национална страст. Той започнал жално да мяука пред достатъчно на брой телевизионни камери колко ограбена била хазната след управлението на останалите котараци, колко е тежка световната криза, как трудно било да върже бюджета. После, драстично увеличил акциза върху цигарите.

Земята българска екнала от жаловити стонове, писъци и проклятия.

Видиотени от никотинов глад старци търсели по улиците недопушени фасове. Съпруги и съпрузи се карали помежду си и крещели на децата си: „Аз нямам пари за цигари, а те шоколад взели да ми искат!”

Почтени учителки сънували как разбиват павилиони с цигари, университетски професори, с разтреперани пръсти, просели по някой и друг къс от доста по-заможните си студенти.

Появило се ново чудо. Електронната цигара, с която може да откажеш истинските. Така, сериозни и улегнали граждани засвяткали с чудатото приспособление като извънземни. Но после смутено шепнели:

- Колега, още не съм отвикнал от тютюна. ‘Айде, черпи с една истинска цигарка!

На всеки ъгъл се появили надписи: „Продавам тютюн и машинки за свиване на цигари.”

Предприемчиви работници-хигиенисти от цигарените фабрики започнали да търгуват с тютюнеца, който измитали от земята.

Конкуренцията загрубяла. Производители на електронни цигари гръмко обвинявали съперниците си, че продават „китайски боклуци”, които увреждали мозъка.

Албиносът се хилел доволно. Стореното от него било дало небивал шанс на родната контрабанда с цигари.

От времето на революционните комитети, никого не били посрещали с такъв възторг мишоците. От гадни плъхове, контрабандистите станали „симпатяги”, „наши момчета”, „смелчаги”.

Дори стариците открехвали съседите си къде са чули за най-близък контрабанден пункт, а предприемчиви безработни булки вземали по няколко стека на консигнация и тръгвали да ги продават на дребно, от врата на врата срещу малка печалба.

Всеки благославял контрабандиста като съвременен Робин Худ, народен спасител и юнак.

А котаракът албинос доволно се облизвал. Сам бивш мишок, съсобственик на фабрика за „Марлборо” и „Мелник” уличена в производство на фалшиви цигари – менте в Крайморие, той знаел как да дресира и организира бандата си от плъхове. Фабриката му била разследвана през 1995 г., но, някак на магия, продължила да работи до 1997 г. Съдружник му бил и небезизвестният подземен плъх Румен Николов-Пашата. Тогава шеф на местното РПУ бил Георги Пенев, който след това станал шеф на Бургаския клон от охранителната фирма на пожарникаря. По време на разследването, нашият все още мъничек плъх изобщо не бил разпитван.

И така, в резултат на добре организираната цигарена афера сега, личната хазна на котарака-албинос прелива, а в народната се гонят ветровете.

Но, поне според мен, „Белият” си има и друга заветна цел. Ако успее да съхрани това статукво, докато е на власт, тютюневите предприятия съвсем ще фалират. После, колко му е да ги приватизира чрез подставени лица на безценица?!

Стъпка по стъпка, нашият герой с хищните си лапи, претърпява интересна еволюция: От плъх, в котарак, а от котарак, в хищен тигър.

Но стига съм ви разказвала приказки в този хубав неделен ден! Я да взема да си запаля една контрабандна цигарка, да си сипя от домашната ракийка, произведена без акцизи, в нелегален казан от барабаните на две стари перални и да си направя салатка от генно обработени доматени мутанти.

Наздраве! Да живее контрабандата!

Паула Лайт – 25.07.2010 г.

http://bg.netlog.com/paula_light

Скоро ще излезе новата книга „Пътища“ на Димитра Г.

АНОТАЦИЯ

Това е разказ за пътищата на една смела жена от черното зло на комунистическа България, през кървавата мелница на емигрантската участ, до висините на икономическия, културен и политически елит на САЩ. От репресиите, тормоза, униженията и сивия труд до познанството с множество интересни личности, включително писателят Труман Капоти, който ако не беше покосен от тежката болест и смъртта щеше да разкаже тази необикновена история, вместо мен.

Паула Верити Лайт.

(internet supply).

Неотдавна, пухкавото украинско дете-чудо, галеното чедо на БСП и бивш марионетен премиер Станишев нададе сърцераздирателни вопли, че в България е започнал лов на вещици. Не знаех какво да мисля по този въпрос и напрвих магически мост във времето. Озовах се в Средновековна Европа и посетих, черния сабат. Отидох право на една горска поляна, където вещиците служеха литургия в прослава на Сатаната.

Срещнах зор, защото нямах делегатски пропуск (перо от сова, белязано със знак).

Дебелата пазачка, чиито цици закриваха пъпа, а носът й беше осеян с куп брадавици, замислено запощи въшките си, а от беззъбата й уста лъхна смрад на чесън:

- Мно…ого хитро, моме! – изсумтя. – Идваш от бъдещето, а? Че де ти е метлата-турбо със самолетен двигател? Де ти е шлемът с рога? А коженият сутиен? Я си признай, че си шпионка на Пресветата Инквизиция, дано рогатите я отнесат в пъкъла!

Когато й обясних кротко, че представите й за бъдещето на човечеството са твърде фолклорни, изсумтя и ме попита какво искам от тяхното сборище.

- Аз съм от България, мъдра жено – поклоних се смирено и искам да ти разкажа как у нас ловят вещици.

С колкото повече подробности заливах грозницата, толкова по-гневно ставаше лицето й. Тя почервеня, та стана чак морава и имах чувството, че брадавиците й всеки миг ще се спукат от яд.

- Кротко, мамче! – помолих я. – В нашия век много старици мрат от една зла болест. Зоват я хипертония. Бедата става точно, когато се ядосат много.

- Млък! Стига с тия купешки лиготии! – изръмжа вещицата. – Ти, пъпчиво изчадие на дърт прилеп и крастава жаба! Как смееш да обиждаш така мен и сестрите ми?!

- Не съм искала никого да оскърбявам. Само попитах…

- Попитала! Ами нали току-що, кучко безсрамна, нарече куп от най-некадърните и нагли ваши апаши на дребно “вещици”! Как смееш?!

Позамислих се и разбрах, че жената е права. И аз бих побесняла, ако моя пра-пра-правнучка от бъдещето вземе да ме сравнява с посредствени и дебилни кокошкари. Кротко се извиних и я помолих да ме изслуша.

- Хубаво! – махна с ръка жената и се прозя отегчено. Започнах.
*   *   *
- У нас, стара майко, има повече магии как да се натъпчеш с парчета от държавната баница, отколкото за любов или за мор на тъщата или свекървата. Трите основни рецепти са заменки, ритуал “кон за кокошка” и шуро-баджанашка стратегия. Хич не ми е лесно да ти обясня, ама ще се опитам. Какво значи заменка? Ами, заменят, например, изсечени гори в пущинака, на гъза на нашата география за апетитни гори, близо до Голямата солена вода. У нас тя се нарича  “Черно море”. Разликата в цената между коня и кокошката отива в кесията на държавния чиновник. Един такъв вещер, на име Стефан Юруков, тартор на Държавната агенция по горите, е гушнал така три и половина милиона!

- Хайде де! И сам ли ги е гушнал? Та нали ортаците му в бандата щяха да му светят маслото?! – закачливо се изкиска старицата.

- Е, не е сам. Говори се, че всичките властници намазвали от тия заменки. Било с фесове, било с калпаци, всичките! Сега щели да разследват бивши министри и техните политически кабинети.

- А…а! И при нас, когато искат на кладата да иде пъдарят, а да се отърве господарят, говорят, че се води разследване! – радостно се разсмя вещицата. – И в нашето време Светата Инквизиция говори за разследване, когато грешникът и поклонник на Дявола си е платил поне 1000 жълтици. Разследват, разследват и току обявят, че върху разследваният кацнал бял гълъб и Светият дух рекъл, че е чист като изворна вода. Или, че нямало доказателства да е съгрешавал. Нищо, че мирише на сяра и редовно танцува гол по нашите сборища. Ама виж баламурниците, дребната цаца, жалките мошеници стават печено на скара без всякакви разследвания и тарикатлъци! Времената, моме, се менят, ама човеците – никак.

- Добре де, остави ме да продължа. В нашето Министерство на земеделието и храните се водят пет такива разследвания за разни злоупотреби. Да речем, оставили са празни места в свитъка на заменките, който се нарича “регистър”, за да могат да правят и вписват такива и след мораториума. Тоз Юруков за шест работни дни раздал 350 хектъра горски площи край морето на четиридесет и седем частни собственици. Продавал ги по четири евро за кв. метър при пазарна цена по 100 евро. На брата на нашия велик велможа Станишев, Георги се казва, продали така, на безценица, 92 хектъра на Карадере, на Северното Черноморие за построяване на туристически комплекс.

- И ‘кво? Туриха ли го вече в зандана тоя Георги? ‘Зе ли му земята кралската хазна? Жигосаха ли на рамото му знака за разбойник? – заразпитва ме ужасната бабичка възбудено.

- Виж, лелке, – въздъхнах. – Не могат да търсят отговорност от него. По закон всичко си е нормално. Той е невинен купувач. Ще разследват само държавния служител, подписал продажбата. Да не мислиш, че само Станишев питае братска любов? Нали и за брата на предишния министър, Милен Велчев уредиха верига от хотели на Черноморието? Да не искаш от властниците да загърбят родата си? Нали кръвта на вода не става? В края на краищата, и сегашният велик велможа, Бойко, има сестра. Вярно, засега нищо не й е подарил, ама няма ли да е жестоко тя да е единствената премиерска рода без хотели?!

Жената махна с ръка и само презрително изсумтя.

- Нищо не знаеш! – продължих възмутено. – Разследват и за злоупотреби по оперативни програми на Европейския съюз. За случаи, когато с пари по проекти за селски туризъм са строили хотели; за сключване на договори с фирми, свързани с представители на властта, както е правил бившият изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. Ще проверяват и как са усвоени парите по програмите за развитие на селските райони. Дали не са взети пари за дейности, които не са извършени.

- Е, и колко тарикати ша идат в зандана или на кладата?

- Е, рано е да се каже! Нали се провежда разследване.

- А бе, момиче, щом се проточи разследване, целта е само една магия – измъкването!

Мрачно замълчах. После се замислих и разпалено й възразих:

- Има факти и имена. Един велможа, депутат от ДПС, Дурхан Мустафа, бивш кмет на Руен, е взел от държавния бюджет един милион за проекти, по които нищо не е сторено или резултатите са фалшифицирани. Например, проекти за укрепване на реки и язовири.

- Тъй, тъй, ша са издавите кат’ плъхове, заради крадливите чиновнически псета – запляска с ръце критичната ми слушателка. – Ами само в тоя Руен ли са крадили, вместо да правят заклинания за укротяване на водната стихия?

Ядосано замълчах.

- Добре де, добре! Не се цупи, момиче. Нещо друго ша ми разкажеш ли?

- В парламента са дали обществена поръчка за ремонт на депутатските жилища за 800000 лева, а за асансьори, които струват само 90000 лева, са дали 300000.

- Какво е това “асансьори”?

- Служат за левитация.

- А-ха! От тия работи не разбирам. Ама виж, ремонтите. Със злато ли облицовате стените на къщите си ма?! В тез жилища да не би да бълбукат фонтани от мед и вино?!

- Нищо не ти е ясно! – ядосах се. – Разликата в цените я прибират чиновниците.

- Ами тез занаятчии и търговци, дето изпълняват поръчката, слепи ли са, та да не видят разликата в парите, дето пише, че са им платили и това, което са им платили наистина?

- Не са слепци, а свои хора на чиновниците. Нищо, че уж има Закон за Обществените поръчки. Поръчките винаги ги печелят шуро-баджанаците.

- Ами, защо не се оплачете на съдията?

- Щото не се очаква да знаем тия неща. Обществените поръчки за тия ремонти са засекретени. Водят се държавна тайна.

- Че какво толкоз секретно има в хоросана и боята? – разсмя се вещицата.

- Почакай, още нищо не знаеш! – разпалих се. – В Министерството на труда и социалната политика са писали един милион за ремонт на една сграда. Само табелите струват над 35000. Правили са далавери и с помощни средства за инвалиди! А няма пари за детските надбавки и бавят средствата за лекарства на пенсионерите по болест… – Гласът ми изтъня, защото ми се доплака. Продължих:

- В Министерството на отбраната са купували за стола маси за шест човека по 1600 лева на бройка. В Министерство на вътрешните работи са вземали принтери по 1397 лева единия, а цената им е по триста, най-много – четиристотин. Купени са хиляда принтера и така са откраднати един милион лева.

- Не, не мога да ти обясня какво е това “принтер”! Важното е, че по този начин се краде. В най-голямото въгледобивно държавно дружество “Мини Марица – Изток” са присвоени няколко десетки милиона. Строили са и са ремонтирали за цени, с 50 % по- високи от нормалните. Купена е заседателна маса за 31000 лева и столове за по 3000 лева. Дадени са 32443 000 лева за поправка на техника, дето не може да бъде ремонтирана. И в енергийния държавен холдинг е така. Сега проверяват АЕЦ “Козлодуй” за продажба на ток по неизгодни договори.

- А бе, жено, кое е туй кралство България?! Ами вие сте по-богати от Франция, Англия и Венецианската република. Как може властниците ви да си играят така с жълтици? Блазе ви!

Побеснях:

- Богати ли?! – тропнах с крак. – Ние се водим най- бедната държава в Европейския съюз. Пфу, богати! Знаеш ли, че няма лекарства, които поддържат живота на болните от рак?! Знаеш ли, че гладуват дечица, а старците ровят в боклука за къшей хляб? Знаеш ли…

- Хайде, хайде! Не се измъчвай, чедо – съжали ме бабичката. То властник и свиня наяждане нямат. Пратете ги на каторга, обесете ги или ги продайте в робство, а имотите им конфискувайте.

-  Мно…ого лесно ти се струва!

- Лесно е, дъще, лесно е! Вие, модерните хора, много усложнявате живота си. Какви са тия безкрайни разследвания? Дигнал палат… Нека обясни на градската стража от кой лихвар е взел заема или как е спечелил жълтиците. Ако не може, събаряйте палата, а на крадеца отсечете дясната ръка. А който лъже народа, отрежете му подлия език!

- Ние не живеем в мрачното Средновековие!

- Хм, а много ли е “светло” младите ви хора да стават бежанци, без да има война, а старците ви да ровят с плъховете и псетата в сметта? Светлина ли е най-тъпите и престъпни бандити да стават най-богати и да се зоват “благородници”, а книжовниците ви да нямат пари да си купят билет за театър? Туй ли ви е цивилизацията?!

- Опитваме се да направим нещо!

- Не се опитвайте, а просто го направете! За да накажеш крадеца и измамника не ти трябва магия, а само да си мъничко по-смел и честен от тях. Стига с ваш’то лицемерие! Ша събаряте огнището на разбойника Доган, а палатите му си стоят несъборени. Отчитате кражбите на кокошки и в зандана влизат абдали кат’ Вальо Топлото, а тия, дето изнесоха страната ви си свиркат и щракат с броеници. Наказвате слугите на истинските демони, а те си вирят главите. Искаше ми съвет… Е, хубаво, ша ти го дам! Умната с тая Света Инквизиция! От опит знам, че често поповете стават най-зли черни магове, а съдиите – най-големи разбойници. Отваряйте си хубаво зъркелите, та да не би следващите управници да ви лъжат как ша разследват днешните и така, до края на времето! И ако продължите да обиждате вещиците, сърдете се на себе си! Ша ви превърнем в крастави жаби!

- Няма ли изход, няма ли спасение?! – изстенах.

- Хм, едно момче-търговче, дето се пише по театрото и има много опърничава булка, Уил Шекспир го викат, ни убеди да му дадем рецепта за нашата вълшебна отвара. После ‘зе да я повтаря в театрото, в една пиеса, “Макбет”. Говори се за безумието на властниците и за това, че кръвта, престъпленията и вината никога не могат да бъдат забравени. Ама май ваш’то време е много по-лошо и тежко. За вас тая отвара ша е слабичка. Затуй ша ти дам нова рецепта. Слушай и запомняй!

Вещицата затанцува и запя с дрезгав старчески глас:

Хайде, бърже кръг сторете,
Мърши всякакви назначете
Да се смесят във котела
Със червената повеля.
Първо, жаба мекотела,
Крадила един мандат
В социалния палат.
Своята крадлива гнус
Пълнила с отровна слуз.

Плам, пламти, котел, бълбукай,
Адска смес мехури пукай!

Мръвка Черноморски бряг,
заменена с пущинак,
куп със евро, кюлче злато
в ненаситното им блато.
Кълка от дъждовник гаден,
Ненаял се, вечно гладен,
Сейф на мутра, кост от пес
Със бомбе или със фес
В общото вариво влез!
Партийна люспа, депутатски зъб,
От преял министър пъп,
Пуздра от търбух акулов,
С недосмлян народен улов.
Мумия от дърта квачка
Със прическа за стотачка,
Бран по тъмно бучиниш,
От Станишев косъм риж,
Турски нос ала Доган.
И на тая гнусна сган
сокът за да стане гъст
царски черва и пръст
на детенце в глад родено
и от глад пак умъртвено.

Плам, пламти, котел, бълбукай,
Адска смес, мехури пукай!

- Като свариш отварата – ухили се дъртата вещица и разкри единствения си жълт зъб – капни от него в четирите посоки на цялата ви измъчена земя! И изречи: “Нека пламъците погълнат ония, дето са докарали до тоя хал клетия ни народ!”

Замълчах си с наведена глава. Нали си знаех, че споделих с далечната си пра-пра-пра баба само наистина кокошкарските дреболии? Все едно да й се оплача, че болният го хапят въшки, а да пропусна, че има бубонна чума. Едва ли вълшебната й отвара би ни помогнала. Но, все пак, не е зле да опитаме. От вас искам само да ми набавите съставките…

Паула Лайт
„The holy magic“

http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14

„The road toward the holy magic“

http://dilok.net/article91.html

Паула Лайт.

Паула Лайт.

http://www.otzvuk.com

I. Анализ на изборните резултати.
а). Избирателна активност.
б). Новият фаворит “Герб”.
в).Фрагментираното политическо пространство.
г). Изненадата с НДСВ – причини за добрите резултати.
д).Анализ на резултатите на “Лидер” и “Ред, законност и справедливост – двете противоположни основи на относителния им успех.
II. “НДСВ” – скритият генезис на партията. Контакти и връзки на лидера и отделни членове на политическия актив. НДСВ и гласовете на Ахмед Доган.
III. “Атака” – Корени и развитие. Националният радикализъм – корен на етническа омраза. Волен Сидеров – същност, причина за успеха му.
IV. “Герб” – творението на оперетния генерал. Развитие и характер на Бойко Борисов. Икономически контакти с престъпния свят. Пороци и добродетели. Мегаломанията и нейната сила.
V. “Ред, законност и справедливост” – израз на копнежа към истина. Анализ на Яни Янев,неговите мотиви и действия. Как противниците на Янев могат да се борят с неговите разкрития.
VI. “Лидер” – Христо Ковачки – гавра със свободата на избор в България. Анализ на личността и нейното развитие. “Новото време” – Емил Кошлуков.
VII. Доброто и злото в търсенето на “силната ръка”. Същността и коренът на българската трагедия.